Ивайло Мерджанов – Epimeno

Epimeno

щастието е в пловдив

идвам за часове тук

срещам го същата вечер

незнакомка войниче на нощта

ремонтира къща и ми залепя

внезапна целувка

подир среднощ

на тепето

щастието е в копенхаген

изучава история на изкуството

ползва се от изкуствения

интелект на всеоръжие като

истински комунист

пука му за другите чука се

на оферти безангаже

и се обажда рядко

почти никога

щастието е в софия

мечтае за мир дом с поезия

или перверзия татуиранко е

деликатно е като скъпо ухание

издържливо е

като стъпката на момиче

в пресен цимент може би иска дете

може би не очаква да му

пиша винаги

избягва срещи

щастието е под ореха

в тунингована с вата

тенекиена барака

сервира шкем

и ме очаква

с години

любовта е пустота за двама на малдивите

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 57, септември, 2026