Петър Чухов – Метафора на смъртта

Страхуваме се, че спомените са обитавани от духове. Времето играе на криеница с имената ни. Писането на Петър Чухов е метафора на смъртта.

Александър Арнаудов

*

Времето обича

да играе на криеница

ту тук ще се скриеш от него

ту там

но то все някога

ще те намери

и ще ти каже

ти жмиш

*

Страхуваш се че спомените ти

са обитавани от духове

избягваш

да замръкваш в тях

гледаш да ги посещаваш

само докато е светло

в замяна на това щастливо

заспиваш в замъците

на мечтите си

без да осъзнаваш

че истинските призраци

са там

*

И какво –

ще напишеш ли стихотворение

с избелели

метафори

това тук

би трябвало да е червеното

на страстта

това –

жълтото

на страха

това –

зеленото

на ревността

това –

синьото

на тъгата

това –

черното

на омразата

но всичко е сиво –

една безкрайна

метафора

на смъртта

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 57, септември, 2026