Ивайло Марков – Неразрушителят на светове

В поезията има много фалш. Очакваме прах и облаци с неразрушителя на светове - Ивайло Марков.

Александър Арнаудов

18 март

Не спах добре до седем сутринта,

закусих сандвичи със кьопоолу,

превеждах филм, доколкото можах,

защото пак се чувствах доста зле -

със главоболие и гадене.

Водата беше спряна с часове.

Обядвах с дядото, а следобяд

от магазина взех вода и хляб,

платих му кабелната (за април)

и сготвих малко пържен боб със лук.

Вечеряхме по-рано вечерта,

нахраних котките и кучето

и гледахме „Стани богат“ и „Алф“.

В поезията има много фалш.

25 март

Мравунякът на двора тия дни

се оживи - върху камара пръст

едно голямо пъплещо петно.

Пълзят единствено върху купа

в компактна гърчеща повърхнина,

в която някои държат стебла

и клечки жълтеникава трева.

Не зная нито точния им вид

или защо се спрях сега на тях,

но поводът е сигурно добър,

ако река да бъда по-превзет

за думите и дребните неща,

подбрани с ругатните в редове

за теб - неразрушителя на светове...

12 май

Като във филма „Тишина“ на Д.

Петков, замислено в металния

фургон, крило, забравено в града,

и плитки грайфери по калния

и черен път, вторачено отвън

през мътното стъкло, до масата

с изсъхнали трохи и снощен звън

от празното шише мавруд, с нагласата

за скърцащия дървен стол отпред

под жаркото следобедно чело,

докосвайки във камъни предмет

за новите създания в ждрело,

надвесени по голите скали

в очакване на прах и облаци.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 56, май, 2026