Ина Иванова – Човешката независимост

Облаците забременяват с дъжд и градушка. Любовта е окопна война на срещи и мълчание в думите на Ина Иванова.

Александър Арнаудов

*
Да бъдем тук, единствено да траем.

Отдавнашна фреска върху камък,

кармин и варак върху студена стена,

облак, бременен с дъжд и градушка,

маслиново дърво, опърлено от лятото,

тежко падаща вълна.

Да се хвърлим един в друг, срещу

мрежата на времената,

какво друго ни остава

в тази окопна война на срещи и мълчание.

Нима хиляди години не сме били 

атоми, непознали другия?

Човешката независимост всъщност 

е толкова, толкова дребна работа.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 57, септември, 2026