Христиля Кулева – Белезите

Отново вървим назад. Пробождаме окото на бурята. Белезите на Христиля Кулева са порутен мост.

Александър Арнаудов

*
Люлякът цъфна,
пролетно ухание –
ново бъдеще.
Бури и хали вият,
отново вървим назад…

*
В мокрия асфалт
оглеждат се лампите –
дъждовна вечер…
Дъждът бавно отмива
покварата от света…

*
Порутен мост –
нощем сънува тропот
на каруци…
Отива си старото
зад ъгъла захвърлено…

*
Имаме азбука,
а грамотни ли сме?
Имаме език,
а разбираме ли се?
Говорим – чуваме ли се?

*
Белезите ни
показват къде сме били
не къде ще бъдем…
Човек без белези

има ли бъдеще?

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 57, септември, 2026