Христина Панджаридис – Остани и се надявай

Пускаме отраженията на птиците в небето. От всеки ъгъл на дома дебне острие на вик или нож. Предлагаме ви стихове от новата книга с поезия на Христина Панджаридис "Отвън и отвътре или малките неща" (Издателство „Библиотека България“, редактор Ива Спиридонова). Изданието е реализирано с финансовата подкрепа на Министерство на културата по програмата "Помощ за книгата".

Александър Арнаудов

Лято

Загорялата тенджера

изчиствам до изгрев.

Правя чай и кафе

на цветята,

свалям банските

от простора на юли,

вадя отраженията на птиците

от реката

и ги пускам в небето

на отворения прозорец.

Остани и се надявай

Колко е хубаво

да стоиш до прозореца

да въздишаш

от въздишките да израстват облаци

да препъват прекрачването ти

не предполагаш зад прозореца

дали те дебне ревност

капан

острие на вик или острие на нож

остани си тук

остани и се надявай

Граница

Прави ограда за първи път.

Налучква, разваля. Псува.

Колебае се, но продължава.

Оградата е начин да се движи,

да не спи по цял ден

между две политически предавания,

между ракията и виното.

Дразни го съседката,

срутената ѝ къща и обраслия с коприва двор.

Оградата ще скрие забравата,

докато не прескочи и при него.

Сряда

Жената пуши на прозореца,

не се притеснява от изгледа към гробището -

тук жилищата са по-евтини

и даже по-спокойни;

гаси цигарата и се усмихва -

усмивка на човек, изял половината работна седмица;

избутва мъглата,

затваря изгледа и влиза на топло;

забравата е полезна за здравето -

на няколко метра оттук расте с тревата.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 53, септември, 2025