Ивайло Мерджанов – Рабле и костенурката

РАБЛЕ И КОСТЕНУРКАТА

Миналото преди нашето сега е живо «тук» в спомена. 

«Сега» на миналото, живо тук в настоящето, 

разкрива че небитието е и живо: при едно постоянно «тук и сега» движещо се през времето, 

миналото също е живо: При всеки спомен миналото става настояще. 

Но всеки съществуващ образ на бъдещето вече е минало, понеже 

създаването му е отминал факт, исторически; то е небитие и наличност, едновременно: 

следователно «аз мисля, че не съществувам» е и живот в небитието, светлина: 

градеж на селска къща

над прoжълтял некролог

пеперуда потръпва 

САМО ЛИЧНО! ЕКЗЕМПЛЯР ЕДИН

Костенурката-философ прочисти гърлото си, отпи вино и започна да чете пред доктор Рабле своя грижливо скътан принос към история на учебника по «история» разкриващ за какво наистина служи това, което се нарича  официално История: 

«1/ идеализация на миналото, оттренирана чрез образование до почти автоматична реакция, с внушаване на чувство за съжаление по отминалите славни времена, рязко отличаващи се върху фона на мизерно съвремие.

2/ героизация на масовото насилие при войните, скриваща истинския лик и брутална действителност на войната. 

3/ създаване и оправдаване на аксиомата за винаги добрите и благородно загрижени намерения на властта, изначално приета за справедлива и безкористна.

4/ системно пренаписване и идеологическо напасване на историческия разказ за миналото към нуждите на действащо за момента политическо управление. 

5/ излъчване на обединително-мобилизаращи послания с пропаганден произход, вид и същност от йерархично-концентрираната през историческото битие власт. 

6/ манипулиране на рационалния анализ чрез предразсъдъчно насаждане на омраза и страх, като средство за ограничаване, изкривяване и контрол над самостоятелното мислене.»

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 53, септември, 2025