Ивайло Мерджанов – Покана за разходка
Човек идва от любовта и си отива в любовта на фронта на живота. В призовката за разходка до края на света на Ивайло Мерджанов.
Смъртта ми е любовница
нощта ми е жена
«А ти коя си бе, драга?»
Виктор Суворов
но
твоята от сърце и
издън душа писана
любовна поезия
ми дава сили
да продължа
още един час и
още един миг живота си
почти колкото
гаврътнат патрон водка
но не чак
обаче
Изясниха се много неща.
...А ти
в заблуда си, както преди –
аз все пак станах по-нежен.
1942
Семьон Гудзенко
всички фронтоваци знаят
най-страшно
е очакването пред атаката
човек идва от любовта
и си отива в любовта
обаче пътя му е
но и аз те чакам така
отново да ме докоснеш
в душата ми да се прелееш
ласката на нощен поглед
трепряща длан-звезда
издържал изпитанието
оцелял и този път
възкресен; и този ден
жив като Бог, зная
с думи няма да се оправя
няма да се оправдая
понеже
сами едни между живите
прогонили надолу нощта
заставили смъртта да си иде
любов на любовта ми
кръст на гърдите ми
пръст от гробната ми пръст
ти – лъчиста
като светлината
ще помълчим
за нещо голямо и
ще се смеем като деца
ала
човек идва от любовта
и си отива в любовта
ето и пътя му – ела
няма как да те излъжа
издържал изпитанието
изтрил звездите с лунна гума
заличил нощта
ела по-близо
забрави думите
защото
ти – глътка мир
от Божия мир
ти – надежда
от моята безнадежда
светлина от светлината
кралица на моя път
кръстно знамение
прогонител на демоните
човек идва от любовта
и си отива в любовта
защото пътя му отговор
да имам твоята обич
е онова за което
залагам душата си
но пътя
«чертог с незалязваща светлина»
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 53, септември, 2025
