Габриела Цанева – Тан-ку за крилата

Мумифицираме плъхове като подметка. Мухите си проправят път за Рая. В нас пълзи червеят на съмнението на Габриела Цанева.

Александър Арнаудов

ТАН-КУ ЗА КРИЛАТА

*

Стихна вятърът –

листата пак станаха листа.

Къде сте, пеперуди?

*

зората проблясва

пречупена в капка вода

чиста роса…

колко битки се водят

в недрата ти?

*

рояк мухи

в малиновия храст –

настръхнал таралеж... 

*

така прозрачни са

крилцата ти, мушицо!

промушваш се през 

иглени уши да влезеш в рая

на поетичните метафори за красота

*

в мъглата силует на куче –

ще виеш ли нощес срещу луната,

през неразкъсаните облаци?

*

оловна есен през прозореца

върху дланта ми – миризливка

обичам шарките 

върху гърба ти,

малка буболечко...

*

презряла от очакване

падна...

ябълката на познанието

*

пълзи в мен

червеят на съмнението –

и него ли изядох с ябълката?

петна

в здрача

*

няма никакво съмнение –

празнуваме победата на абсурда

с опиянение

*

мумифициран плъх,

като подметка –

залепнал на асфалтовата плът

следите ти оставят 

смърт, Човеко!

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 54, ноември, 2025