Юлия Радева – Планети

Историята на небето никога не свършва с имената и звездите на Юлия Радева.

*

Историята никога не може да свърши,

написахме я на небето с имена на звезди

и заживяхме живота си, две слети планети, следи

А нощта ме примамва с обещания -

ти пристъпяш към къщата глуха, съчките още димят,

припознаваш ме, две сребърни чаши ухаят,

Ще повториш Бърнс задъхано,

ще ме потърсиш тревожно с очи

Аз съм в стаята скъпи,

застилам леглото ни

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 54, ноември, 2025

Previous
Previous

Гордан Изметов – Жаждата

Next
Next

Габриела Цанева – Тан-ку за крилата