Етина – Тресавище

Мечтите ни подскачат като риби. Нямаме нищо твърдо под краката. Родени сме в мочурището на времето с думите на Димитрина Желязкова - Етина.


Александър Арнаудов

ТАКОВА ПОТРЕСАВАЩО ТРЕСАВИЩЕ

Не мога да изглеждам раболепно -

гръбнакът не е от сурова глина.

Владея сили, дето на познавам

и тайни зная, дето не владея.

Родени сме в мочурището, брат ми,

и цял живот осъдени без почва,

да нямаш нищо твърдо под краката,

на всяко ципоного да завиждаш.

Мечтите ни подскачат като риби,

събарят насекоми от листата.

Това, което храним със комари

единствено да хапе как ще знае.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 58, ноември, 2026

Previous
Previous

Стефан Кисьов – Тайната на рицаря К. Първа глава

Next
Next

Венета Вълева – Октомври