Венета Вълева (1966-1995) е родена в гр. Стара Загора. Учи в Езиковата гимназия „Максим Горки“. От дете се занимава с парашутизъм, алпинизъм; многократно участвала в турнири по спортна стрелба. През 1984 г. печели Първа награда на Първия поетичен конкурс „Веселин Ханчев“ в Стара Загора. Завършва Руска филология във ВТУ „Кирил и Методий“. През 1995 г. издава единствената си стихосбирка „Странно“, като малко след това слага край на живота си.
Голяма заслуга за припомнянето на личността и творчеството й има писателят и литературен критик и историк Георги Янев, спомогнал за съставителството и излизането на поетичната й книга “Завинаги млада” (2018). Принос за книгата има също така и редакторът на книгата - поетът Марин Георгиев.
СЪНУВАМ ВЪРХОВЕ’
Там, горе, вятър див с лавините играе
и в слънцето далечно запраща снежен прах...
Уж няма върхове - а все за тях мечтая,
по равен път вървя - а мисля все за тях.
Аз имам пищни вази във пурпур засияли -
но търся еделвайс, пробил скалите сам.
Не питай как живях - попитай ме успя ли
да стигнеш оня връх, да допълзиш дотам?
Аз зная, че земята е цялата във писти,
безкрайни магистрали лежат от бряг до бряг,
но топлите огнища напускат алпинисти -
в дълбоките им стъпки безшумно пада сняг,
след тях в безсилна злоба виелицата стене...
Аз също съм човек - и знам какво е страх,
нагоре няма път - ще мина по колене,
там, казват спят лавини - но аз не вярвам в тях.
Аз вярвам в оня връх под ледените ризи,
притихнал сред мъгли и вечни ветрове.
... А пееше Висоцки: "И боговете слизат!"
Ще сляза - ще сънувам отново върхове.
ОКТОМВРИ
Къде е капещият сок на черните къпини?
Защо морето посивя, а пясъкът изстина?
Обичам пъстрите чадъри и пясъчните диги -
октомври, искам си ги пак, върни ми ги, върни ги!
Прелитат грачещи ята над мъртвите градини
и кипва гроздовият сок в копнеж да стане вино...
Душата ми лежи в пръстта в пустеещите ниви,
и си отива радостта, безславно си отива -
не е възможно да я спра с безсилните си думи,
не е възможно да се свра под гниещата шума,
ще остарея, ще умра, в пръстта ще се разтворя -
октомври мой, октомври вечен, завинаги октомври.
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 58, ноември, 2026
