На площада зимата няма край. Паяци чертаят върху леда обречени пътища за бягство, а градът скимти гладен и изоставен. Сред тази безкрайна пързалка недоволството остава последният жест на съпротива в стиховете на Десислава Цветкова.
Александър Арнаудов
*
Бяхме млади
лумпени
крещяхме
по площади
а зимата
нямаше
край
сега сме
улегнали
в статукво
и знаем,
че няма рай
*
Върху леда
танцуват
паяци
и с тънките си
крачета
рисуват
полукръг
луната отгоре
им свети
като нощна лампа
те се опитват
да се доберат
до заветния прът
и да се спасят
от пързалката
на детската рампа
свидетел
на борбата им
съм ням
тя, битката
загубена е
знам
те са като
напразните усилия
за протест
от трън
та на глог
*
Като бездомник
гладен
мръсен
жаден
скимти градът
и стене
мирис на мърша
се вее
на вълни
и само
нашето
недоволство
опитва
да промени
картината
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 58, ноември, 2026
