Десислава Цветкова – Дигитални клетки

Гънките се изглаждат в асоциалната мрежа на самотата. Вените продължават по жицата. В огледалото има само сянка на профила на Десислава Цветкова.

Александър Арнаудов

*

Навиват се преждите

на асоциалните мрежи.

Полукълбото на

изкуствения интелект

е гладко

като билярдна топка.

От много медии

се адиалогизирахме.

Вместо книжен плъх,

станахме 

телефонни плъхове.

Асоциалната мрежа

на самотата.

*

Няма звук,

няма глас,

няма мимика.

Няма жестове,

нито пресекулки

от разговори.

Вените

течат

по жицата

на дигитални клетки.

Само

няколко

капки кръв

показват,

че не си робот.

*

Събуждам се

и пот се стича

по врата ми.

Горещината

е полепнала 

като пиявица

по кожата.

Август

е месецът

на горещите клюки.

*
Не се поглеждай

в огледалото,

там има

само сянка 

на профил,

асоциално

е бъдещето,

там, където

времето

всъщност лети.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 57, септември, 2026