Богомил Братоев – Змиеносец
Като стрък коса, залепен с тиксо за мантинелата, потъва в мрака на изгубената магистрала змиеносецът на Богомил Братоев.
H-AS OS
(humilitas occidit superbiam
- Смирението убива гордостта)
•
ръка
прикрита от дървета
дървета
прикрити от бръшлян
бръшлян
прикрит от клони
клони
прикрити от листа
листа
пробити от стъбла
стъбла
свити във венец
венец
носен по реката
•
великият облак
над луната
единствената птица
отражение на раздяла
разлятa върху лицето
прелестно
като шишето в тиня
мътен камък
порязан в тръстика
полу-автоматичен призрак
с хиляда и един крака
крие се в главата
обикаля
вечерта му чертае път
всички наоколо се въртят
докато пеят песни
записи на касети
поне петдесет гласа
ленти оплетени
в плешивите корони
мършави найлони
подобни на перуки
откъслечна тъкан
тоест песен
хор
смес от звуци
в катедрала
•
миризма на ток
нагрян котлон
ютия
под вълнени завивки
в свят от раздърпани ризи
зрители на измама
безобразие в детска стая
поредната
дефиниция на нощта
различен вид пеперуда
чифтосва се с прахта
разпространява се
по въздушно-капков път
проява на още
по-страшен съд
от този,
в който мисли,
че се намира
симулационна медицина
в самоизалоционна камера
•
изтръпнала
като след упойка
вкусът на водата
кървясала
тънка сабя
забита в пясъка
сол във вятъра
на строеж фасадата
покривка от брезент
се надува и развява
последна фантазия
усещаш
как нещо напуска
премества се в друга стая
не изчезва
но светлината е различна
в съседство
се формира т. нар. пенумбра,
която е без морфологична промяна
и запазва жизненоспособността си
поне още няколко часа
•
аз съм родена да страдам
вика безглавият глас
съпътстващ сомнамбула
късно през нощта
през терасата се чува
капе от климатик
мокра кална рана
еднокраките поят
и се прибират в нея
влизат в конфликт
под пейката обикновено
избиват се до зори
защото са сами
и не намират друго
годно за жертване
•
относно повторното
зашиване на сенки
нищо не ни принадлежи
държи се
не пуска
седи неподвижно
сплетена утеха
страх и омраза
излива се на пода
по пътя на прерязана
вена в ключалка
катинар от пръсти
продължава да стиска,
дори когато не мисли
виж ги
избутани до стената
изпразнени от форма
вътрешности
сплескани навънка
видеото не спира тука
започва отначало
друга месомелачка
задавена от кости, коса
и зъби
пяна от угасени устни
•
куцащо сиропиталище
по-скоро скатавяй се
в дъното на чашата
в местната кръчма
наричат те кълвача
съдбата ти мълчи,
но ти не ще се съгласиш:
- скъпа
мила моя
главозамайваща
тишина
сцени
от недогледан филм
мигащи диоди
заровени под
гол бял стол
ленти за мухи
кухината
започва да тупти
не те ли е срам?
•
всяко животно търси подслон
това, което помня
е дим от шахта
дланта, която ме
съблича и сглабя
златните тела
скрити зад мигла
издухана преди години
в трамвая
това, което търся
е този празен фургон
по средата на пътя
искам там да замръзна
като стрък коса
залепен с тиксо за мантинелата
безименна магистрала
безследно изчезнала
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 57, септември, 2026
