Божидар Пангелов – Некия

Стаята е тиха като дъх преди сбогуване. Сърцето се връща, за да узнае, че никога няма да влезе в думите на Божидар Пангелов.

Александър Арнаудов

*

светът е

класация термин статистика

отвън остава запаленият

човек

некия

крехка граница

цветно стъкълце -

сърцето

*

тази стая е тъй тиха

като дъх преди сбогуване

в ъгъла забравена паяжина

светлинна резка

вплетени думи в стените

неказани

и празен резбован стол

едно старо палто

на закачалката с

куки главите на дракони

следите по счупена чаша

мъничко пепел от последна цигара

тази стая е тиха

като сърцето ми

връща се

за да узнае

никога няма да влезе

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 55, март, 2026