Ивона Иванова – Атомите забравят лесно

Започваме мартенския брой на електронното ни издание със студената красота на серотониновия синдром. Излизаме от матрицата с урок по анатомия на оцеляването от редактора на „Нова асоциална поезия“ – д-р Ивона Иванова.

***
ежедневието е тест

дали можеш да излезеш

от матрицата

за да стигнеш по-бързо до себе си

ако се държиш прилично 

получаваш каквото заслужаваш

ако се държиш надменно

получаваш много повече

***

някога си мислех че имаме бъдеще заедно

сега

предпочитам да те няма

и в следващото ми прераждане

***

когато бях с теб изповядвах

анатомия на оцеляването

неспособна да изпитам щастие

в твое отсъствие

сега само аз знам

колко е хубаво без теб

***

всеки път като видя деца

се натъжавам

защото тъгата им тепърва предстои

***

раждаме се невинни 

животът ни обезчестява

и наричаме това неговия смисъл

тежко е да си човек

но още по-тежко е да не си

***

правех това

което се очакваше от мен

докато не спря

да ми харесва да живея

***

да бъдеш тъжен е загуба на време

атомите ти забравят лесно

какво е да си щастлив

***

повечето сме

объркани от живота

и дори няма на кого да се оплачеш

***

всеки ден е триумф

ако живееш 

побеждаваш себе си

битките са тежки 

но победите са вечни

***

смъртта е занимание самотно

богатите се мъчат да забравят

***

студена красота

и бряг без другите

все повече разбирам самотата

***

серотонинов синдром

а после отнемане

но ти винаги се връщаш

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 55, март, 2026