Боряна Богданова – Захапи ме

Времето ще отхапе от нас. Съществуваме във всяка държава. Сянката на паметта ни пази от Боряна Богданова.

Александър Арнаудов

Захапи ме – покажи, че съществуваш. 

Че си съществувал и в Ирландия и Франция,

и в дълбоките Родопи, и навсякъде си мислел 

ръката ми за своята. 

Че времето ще си отхапе част от нас, 

е цинично и напълно вярно. 

Вярно е и че обичах представата за теб –

виж, не ти казвам онова по-страшното,

от което има нужда да се пазиш.  

Каквото е изтекло, е пресъхнало по пазвите 

на всяко езеро, в което сме се къпали. 

Историята ни ни предпазва от самите нас,

(това изобщо не важи за историята на световете),

а между краката ѝ лежим облечени. 

Обречен си в сенките на паметта 

да си останеш сянка, затова…

Захапи ме, без да ме докосваш. 

Криеница

Вещите живеят по-дълго от хората. 

- Борхес

Затова скриха и ножицата от теб,

(с която можеше да си изрежеш войници

от хартия, които да те вардят),

за да те опазят от света. 

Криеха от теб и

острото и

мръсното и

грозното и

болното и

страшното. 

И ето че един ден ти сама го разбра – 

тя ще надживее всички и няма кой да те спаси – 

войната е най-заразната вещ 

между дебелите пръсти

на историята.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 57, септември, 2026