Иван Чорлев - Децата накрая на света
Децата накрая на света
Алармата звънна. Последен учебен ден преди дългата лятна ваканция – блян за всички ученици по света. Нощите ставаха по-кратки, но изпълнени с приключения. Първата любов ще удари повечето със смесица на радост и тъга и ще придобият ценни уроци. Вероятно след нея се случват първите напивания, докарващи някои родители до истеричното състояние: “Никога не сме го очаквали от теб”, “Господин полицай, това нашето дете не може да го направи. Сигурен ли сте, че е то?” Други пък ще вкусят от даровете на сексуалния живот – скрити в гората, на плажа или просто някъде в израз на хормонална превъзбуда. Все неща, които връщайки се в училище няма да бъдат написани в разказа за домашно: “Какво правех през лятната си ваканция”. Учителите ще се наслаждават на измислени истории с всички прочетени книги, храненето на кокошките при баба и дядо на село, карането на колело, игрите на прескочи кобила, Саймън каза, футбол. Преподавателите ще връщат лентата назад, когато наистина е имало такива лета, а израженията им ще бъдат в куртоазен възторг, понеже на пейките пред панелените блокове са виждали своите хубостници извън всякакво състояние на моралния кодекс. 16-годишната Касандра въздъхна. Изми зъбите си, след това ръцете и лицето. Излезе от банята, свали розовия си халат и облече дрехите за училище – летни панталони и потник. Грабна телефона от леглото заедно с безжичните слушалки и се измъкна от стаята си. Постави ги в ушите, заключи вратата и пусна своите любими песни, за да я мотивират за скучния преди обед. Доведеният ѝ баща се усмихна през прозореца, пожела приятен ден и продължи с ремонта на пишещата машина. Бизнесът му с реставрации на стари предмети процъфтяваше. Покрай входа им винаги се навъртаха съмнителни типове поради естеството на работата му, но никой дори не предполага, че това е само прикритие на основната му дейност. Пред съседите си бе изградил маска на чаровен джентълмен с познания, а те го обожаваха, защото винаги се отзоваваше на помощ. За разлика от повечето хора Касандра обичаше да ходи пеш и не смяташе това упражнение за лошо. Живееше на около половин час от училището. По-добре отколкото да се тъпче като сардина в миризливия градски транспорт. Извади слушалките от ушите си, докато върви по алеята. Изключи телефона, когато влезе в сградата, преминавайки бързо през шумните коридори. Застана до шкафчето си. Не беше много висока и в началото на учебната година избра ниското - повдигането на пръсти, постоянното сваляне и качване на тежките учебници можеше да нарани крехкия маникюр. Пазеше ноктите като майка орлица рожбите си, защото оставяха страхотни следи по мъжките гърбове. Взе каквото ѝ бе необходимо – празен лист от тетрадката по всичкология и химикал, за да запише задължителната литература, която така или иначе няма да прочете, но няколко хвърлени книги върху леглото с постоянна промяна на маркера заблуждаваха строгия надзор. Боримир държеше изкъсо Касандра. Тя нямаше приятели. Опасяваше се, че нещо може да се случи с тях, ако се разкрие поради непредпазливост. След внезапното изчезване на майка ѝ той я принуди да започне работа за него. Органите на реда така и не разкриха какво се е случило във фаталния ден, а главният следовател по случая бързо се сприятели с пастрока на Касандра.
-----
Северният квартал оживяваше след 22:00ч. Търговците по сергиите викаха по-силно като опитваха да продадат възможно най-много стока. Дискотеките отваряха врати, улиците се изпълваха с всякакви криминогени, а проститутките се подготвяха за нова смяна. Касандра съблече дрехите си от сутринта. Завъртя кранчетата на душа и потече гореща вода. Сложи душ гел на гъбата и въздухът се изпълни с аромата на Иланг-иланг. Изтърка тялото си като започна от врата - бавно слизаше по ръцете през корема, бедрата и ходилата. Цялата в пяна прокара няколко пъти пръсти през външните си полови органи. Кожата ѝ омекна и почервеня. Когато свърши се избърса от водата и среса русата си коса. Извади фон дьо тен от чантичката си. Нанесе го от челото към брадичката – първо към дясната половина, а после към лявата. Не пропусна клепачите, ъгълчетата на очите, основата на носа, ъгълчетата на устните и част от врата. За да придобие лицето ѝ по-естествен вид, го мина с пухче пудра. Нанесе коректор върху тъмните кръгове под очите. Подчерта ги в черно и постави изкуствени мигли. Очерта устните си с по-тъмен молив от червилото, а с четка го разнесе равномерно. Избра сухо червило, то не оставя следи при целувка, а тя се срещаше с огромен брой прелюбодейци. Обу късите чорапи с ушички, прашките, лилавата рокля, кецовете и потегли към (не)познатото.
- Знаеш какво да правиш, Касандра! – подвикна Боримир от другата стая. Лятната вуня на изпотени мъже, пури и марков алкохол бе изпълнила апартамента.
– Постарай се да не ме разочароваш, както току що го направи моят покер партньор.
-----
Тя спря такси. Сладникавият ѝ парфюм изпълни автомобила.
- До блок 96, ако обичате – каза момичето на шофьора и включи телефона си. Имаше непрочетени съобщения и пропуснати повиквания. Плати на шофьора и колата се отдалечи. Влезе във входа. Безупречният ѝ тен и тяло на пясъчен часовник накара няколко мъже по стълбите да подсвирнат, но тя беше свикнала с предизвикателството.
-----
Касандра използва запазената марка – усмивка и отпуснато изтягане на леглото. Свлече одеялото, за да разкрие деколтето.
- Аз не съм евтина. Първо – взимам парите предварително, второ – всеки ден търся в интернет начин да се усъвършенствам, за да мога да бъда по-търсена и харесвана – прошепна на клиента.
Показа портмонето си и той ѝ подаде крупна сума пари:
- Аз изпълних своята роля, сега е твой ред. – разкопча колана, а тя погали гърдите му.
Целувайки я клиентът свали роклята. Касандра се качи върху него и се отърка, за да подготви себе си и него за предстоящото. Тя усети как премахва едната презрамката на сутиена после другата, вдигна я и започна сбързи темпове да изкарва душата ѝ. Просна я на леглото, плъзна се по тялото ѝ и оргазъм след оргазъм спазмите минаваха по нея. Клиентът засмукваше устните на Касандра, дразнеше ефирената кожа със зъби.
- Готов съм, готов съм! – извика мъжът и я уви в ръцете си.
-----------
В следващия миг се чу силен шум и вратата бе разбита. Някой подхвърли странен предмет, който избухна. Причини силна болка в ушите и главите на двамата любовници. Изведнъж всичко изчезна. Не долавяха нито светлина, нито звук. Шоковата граната ги бе зашеметила.
- Полиция! – извика маскиран мъж. Тъмносиньото му облекло с надпис “Специална част” на гърба, едър ръст, каска, очила и насочен автомат MP5 са всявали необходимото уважение сред най-закоравелите престъпници. Виждаха се само очите му – без абсолютно никаква емоция. С още трима полицаи нахълтаха в стаята. Сложиха им белезници и ги отведоха към управлението. Касандра стоеше в студена и влажна затворническа килия. Не бе първата в центъра за младежко правосъдие, нито ще бъде последната с оглед липсата на каквато и да е превенция против престъпна дейност сред деца и юноши в обществото. Нямаше следа от красотата ѝ. Сълзите бяха поразмазали старателно поставения грим. Нервното потропване с крак не ѝ даваше никаква утеха. Ноктите, които пазеше на всяка цена се бяха разпилели по пода. Зъбите не спираха да ги гризат, оформят и дърпат кожички от всички страни на пръстчетата ѝ. В момента ирисите на момичето разкриваха тъгата по изгубената младост. Докато трепери, гаснеше усмивката ѝ на модна икона. По коридора се зададе следовател. Лицето му бе подпухнало от хроничното недоспиване, а устните пресъхнали. От кафената му чаша тепърва излизаше пара, галеща сетива – глътка оптимизъм в бетоненото съоръжение. В горния джоб на сакото му имаше тефтер и луксозен химикал. В бързината не бе успял да изглади панталона си и подплатата, стигаща до коленете леко го дразнеше. Бялата му риза от памук и полиестер тук-таме имаше жълтеникави оттенъци. Крачеше във все по-лошо настроение. Коремът му бълбукаше от глад. Телефонът иззвънял, когато паркирал пред закусвалнята на симпатичната продавачка, на която всекидневно подхвърля любовни послания…но без никакъв успех. От тогава не е спирал да псува всички началници по веригата, защото съсипали деня му. В лявата си ръка носеше плюшен еднорог и новосъздадено досие.
- Полицай, моля те отвори килията – каза Габриел на стоящия до вратата пазител на реда. Той раздрънка ключовете си и ключалката изщрака.
- Ти трябва да си Касандра, нали. Аз съм следовател Габриел, но с теб се познаваме вече.
Работих по случая на майка ти. Отиваме в стаята за разпит. Постави ѝ белезници. Двамата трябваше да стигнат до подземния етаж на сградата. Минаха през регистратурата. Отправиха се към стълбището. На юг от Касандра остана общото офис помещения, с всички компютри и безкрайните щракания по клавиатурите. Подминаха архива. Можеше да се усети мирисът на стара хартия и мистерията на неразкрити случаи. Истории, истории, истории. Изчезнали хора, трупове без следи. Джейн Доу 1, Джен Доу 2, Джейн Доу 3….Джейн Доу номер пореден. С няколко думи – парите имаха предимство пред справедливостта.
- Не се притеснявай, момиче. Виж, пастрокът ти дава сведения при колегата, ние просто сме в друга стая. Изчакай за момент, за да проверя какво се случва.
– Касандра остана в коридора, за да чака, а Габриел влезе при Боримир и разпитващия го.
- Колега, би ли ме оставил за момент със заподозрения? – попита следователя. По нисш по чин и напълно наясно, че нищо не трябва да се види изключи камерата и се отби до тоалетната.
- Виж, Боримир. Касандра е слабост на някои мои фантазии. Миналият месец не ми плати, а аз пазя документите от смъртта на жена ти, заедно с твоите отпечатъци. За това сте тук сега. Имаме ли сделка? – попита Габриел.
- Тя е просто моя секс работничка. Бизнесът си е бизнес. Продължаваме да работим заедно – отвърна му Боримир и двамата си стиснаха ръцете.
- Хайде да продължаваме. Скоро всичко ще бъде наред, дете! Касандра вървеше в мълчание. Гледаше еднорога в ръката на следователя и го намираше за странно. Не си беше играла с играчки, откакто гаджето ѝ в първи клас я оставило, защото прегръщала повече тях, но колекцията ѝ от плюшени мечета стоеше кротко подредена върху раклата. Някой ден щеше да ги прибере в кашон и да ги заключи в мазето заедно с плакатите на младежките рок банди. Сърцето ѝ пулсираше, когато заслизаха към стаята за разпит. С всяка стълба светлината ставаше по-слаба и мътна.
- Пристигнахме.
Тясна звукоизолирана стая. Ръждясала маса, шише вода. Два метални стола, стоящи един срещу друг. Прокъсана жица с премигваща крушка. Стени напоени едновременно с надежда и присъда. Тук никой не може да види какво се случва. Никой не може да чуе писъци. Само дебелите стени и шепа хора познаваха лично съдбите на прегрешилите.
- Седни на стола, ако си жадна има вода. – каза Габриел. Свали сакото си, закачи го на облегалката на стола, нави ръкавите на ризата си и седна срещу Касандра. С треперещи ръце момичето отвори шишето. Отпи няколко глътки и разкваси устата си. Впери поглед в следователя. Той ѝ отвърна с безжизнено изражение.
- Значи си проститутка, така ли? Не се притеснявай, не си ми поредната – изрече със сериозен тон Габриел и си запали цигара. – Пушиш ли? Хайде, почерпи се. – хвърли кутията на масата. Касандра продължаваше да мълчи и го гледа. Той се изправи. Обиколи стаята няколко пъти, подсвирквайки си нещо. Спря зад Касандра и се подпря на раменете ѝ.
- Ще осъзнаеш какво правя, чак когато ръката ми е отстрани на гърдите ти и прошепна в ухото “развратница”. Тогава ти ще станеш от стола и ще се обърнеш внезапно към мен. Искам да имаш спокойно изражение, това ще ме кара да мисля, че не си такава. Бавно ще ти сваля полицейското наметало, а ти ще разтвориш краката си. Да викаш, няма смисъл. Тук сме сами. Касандра изпита силен страх, безпомощност и ужас. Дълбокото смущение и срамът я накараха да се самообвинява. Изпадна в шок. Загуби контрол над себе си. Опитваше да се освободи от хватката на Габриел и да побегне, но не можа. Успя да грабне плюшения еднорог. Не ѝ достигаше кислород. Припадна. Когато се свести, все още стискаше играчката, а доведеният ѝ баща стоеше над нея заедно със следовател Габриел.
- Разочарова ме, Касандра. Същата си като майка ти – безполезна! – Боримир свали колана на дънките си и започна да я бие. Момичето припадна отново, след което бе изнасилено и от пастрока си.
- Казах ти, че скоро всичко ще бъде наред. – отсече Габриел и отиде да съчини доклада за “разпита”
Касандра продължаваше да стиска плюшения еднорог. Някак си по детски мечтаеше той да се съживи, за да я спаси и отлетят заедно, където никой никога повече няма да я нарани. Лампата на надеждата гасне последна, но все пак гасне. Стига някога да е била запалена.
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 43, май, 2023
