Живка Иванова – Кинцуги

Остават четири минути до идването на пролетта. Небето е автогара. Практикуваме кинцуги за потрошени мозъци с Живка Иванова.

Александър Арнаудов

кинцуги

четири минути до идването на пролетта

вятър вятър вятър

реже те на парчета

зимни парчета

разпилява те по земята

огромни ята мънички птички

ненавременни лястовици

се лутат 

небето е гара

небето е автогара

по-бързо по-бързо по-бързо миличък

последният автобус

три минути до идването на пролетта

кой дирижира хаоса

по изпращане и посрещане

оркестрината е дълбока

там

вятърът свири на щърби обои

думка по празни трамваи

пряко улици

килнати кръстове

чакат новоизпратените христоси

две минути до идването на пролетта

има задръстване

пътища с цъфнали танкове

и човешки кибритени клечки в тях

около тях

пламват

угасват

мамо мамичко

една минута до идването на пролетта

няма да дойде

не я чакайте

като древен японски майстор 

да събере парчетата ви

да ги слепи със смола и със злато

няма майстор

който да практикува „кинцуги“

за потрошени мозъци


Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 53, септември, 2025

Previous
Previous

Слави Томов – Жани

Next
Next

Емил Басат – В търсене на истинското лице на думите (Наталия Недялкова „В навечерието на 31 февруари”)