Виолета Кунева – Разказът на прислужницата

Раздялата ни наблюдава от ъгълчето на стаята. Все още не разпознаваме кръвта си. Началото е метафора, но краят ни удря с поезията на Виолета Кунева.

Александър Арнаудов

РАЗКАЗЪТ НА ПРИСЛУЖНИЦАТА

в началото беше метафора

добре заключено минало

но една сутрин видяхме че е реалност

и тогава си спомнихме

то напада изведнъж

маскирано като слаба литература

и докато се подиграваме

удря

а ние все още не разпознаваме кръвта си

прочели сме твърде много хубави книги

*

тази раздяла

която ни наблюдава тихо от ъгълчето на стаята

не е заради изтичането на обичта

не е дори истинска раздяла

това е просто време

което бавно се изнизва през пробойните

на прегръдките

и няма да дойде веднага

нито ще е внезапна

няма нищо страшно в нея

тя е есен

просто есен

но сега е пролет

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 52, май, 2025