Свежа Дачева – Ньотхолмен

Чайките кацат върху облаците и отлитат към други светове. Влюбени в отвъдния декор, се давим в небето на Свежа Дачева.

Влюбените

Те пристъпиха върху изящния мост,

сляха се с красотата му

и се удавиха в небето.

***

Кораб. Вятър солен над вода,

изкована от претопено олово.

Пеперуда ми пише писмо

от бездънния кладенец на небето.

***

Защо да не погледна на човека

с радостна усмивка?

Защо да не погледна на човека

от перспективата на Господ,

даже ако Сътворението е хипотетично?

Защо да не погледна на себе си така?

***

Ние сме 

в окото на светлината.

Всички останали 

са сенки.

Колко самотно и 

невъзвратимо...

***

Голямата черна хлебарка

изглежда усети, че съм в кухнята.

С чинно прибрани криле,

покорно запълзя към мене –

търсеше края си, 

не искаше вече да бъде хлебарка.

Дали е толкова лесно

да престана да бъда човек?

Ньотхолмен

Лежа

в гладките скути на вечния гранит.

Състезавам се

за топлата му и спокойна щедрост с мравките,

докато и морето

и бриза ме убеждават 

да стана част от скалата,

ако търся съвършенство.

Време

Звук на далечни дъждовни секунди

върху Божията длан,

сред вихъра на звездите.

Маршируващи сотни отминаващи секунди

под оркестъра на Космоса.

Канари грохотни на часове,

откъртени от Сърцето.

Предзалезна медитация в небесния театър

Декорите на облаците

са така разкошни,

че не очакваш никакво действие.

И все пак долита белогърда чайка.

Каца върху комина

или върху най-белоснежния от тях

и после отлита към други светове.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 52, май, 2025