Рени Васева – Походка на хищник

***
Една война с походката на хищник
се измъква изпод брезента
на войнишката палатка,
измъква се изпод историята,
прекрачва най-дебелите ѝ томове
и ето я – във моя дом, на тихата ми улица,
сред храма на най-милите ми спомени,
облизва светотатствено небето...
(Така написа някакъв поет,
а после беше удушен със тел.)
Отново оглушали, боговете си поделят
небесни пасбища, градини, звезден рай,
а за децата ми коректно са предвидили
градче, квартал и улица под яростен обстрел.
Варим обяда си на детската площадка,
взривена днес от някой рус Альоша,
събираме дъжда в легени...
Все още си делим живота -
залъче за мене, глътчица за тебе...

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 52, май, 2025

Previous
Previous

Свежа Дачева – Ньотхолмен

Next
Next

Беатриче Гунова – Думата е кладенец