Стефания Милева - Планетата ще се разпадне

Тъмнината диктува стиховете насън. Планетата се разпада на материя и въздух в пустошта на Стефания Милева.

Александър Арнаудов

Гълъби

тихо философстват

до тях котка

миролюбиво заслушана

*
Върви до мене невидим

доплаква което преглъщам

вечер кротва до къщата

бди от тъмно до видело

Не поучава не спори

между нас е пустинно тихо

насън ми диктува стихове

и с Бога само говори

*
Ако всеки миг

някой не обгръща някого

с любов

планетата ще се разпадне

на материя и дух

и в тази пустош

всяка смърт

ще е награда

Хей Душа

сняг попари

розите в градината

сладкият им аромат

се запечата в топлината ти

тъгата се стопи

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 55, март, 2026