Стефания Милева - Края на света

Края на света е режещо мълчание. Безпокойството е фокусирано и будно в човечеството. Гласът ни се стопява в поезията на Стефания Милева.
Александър Арнаудов

Все по-продължително

все по-болезнено

е безпокойството

Светът

не може да се събуди

Светът

който изглежда

ясен

фокусиран

и буден

*

Ще изчакам възкресението си

да чуя как пее

душата ти в мен

Ушите ми пищят

от режещия звук

на твоето мълчание

*

Погледът ти

идва до мен

от другия край

на бездната

прави ми заклинание

за илюзия

че не сме стигнали

края на света


*

Гласът ти

се стопява бавно

в паметта ми

лицето ти е фреска

под пясъчното време

проблясък на внезапен спомен

се спуска палаво

на детството по златните спирали

и отшумява

в мимолетната ни

светла близост

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 57, септември, 2026