Спаска Гацева – Картонената къща

Забравяме всичко в кутията с кристални чаши. Бягаме от картонената къща. Световете ни се лутат в наздравиците на Спаска Гацева.

Александър Арнаудов

КАРТОНЕНАТА КЪЩА

Забравила съм,

всичко съм забравила

в кутията

с кристалните ни чаши.

Отдавна ги почупиха

наздравици.

А бях прибрала там

звездите ти

от сини станиоли.

Изрязвал си ги всичките

с едно едничко

трогващо послание -

да се намерим пак.

И те са светели

и още там мъждукат.

Изрязвал си ги всички

от сърцето си.

Забравила съм.

Всичко съм забравила.

А те на халос

все са ме прегръщали.

Не знаел си,

че съм била избягала

отдавна

от картонена къща.

ПИСМАТА

Улиците будни ми се смеят.

Още ти чета писмата нощем.

Пращал си ги по Венера денем.

Всичките завършваха с обичам.

И с една молба - да ги изхвърля,

щом съдбите ни опали есен.

Откога е тук, а световете

и на двама ми се лутат странно

горе - из безлунните поляни.

Сухата ти детелина още

е разперила над тях чадър -

приют за старци.

Сова само в тъмното им свети.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 55, март, 2026