Синята птица замахва с крила над пладнето. Мансардите въртят очи в климатиците. Влачим небето по следите на Рени Васева.
Александър Арнаудов
СИНЯТА ПТИЦА
Синя птица закълва по стъклото
и замаха с крила посред пладнето.
Беше толкова странно, защото
в този каменен град по мансардите
въртяха очи климатиците
и отдавна не кацаха птици.
Отдавна в небето се влачеха
черни облаци, мълнии святкаха...
От Еконт ми доставяха
пратките
две момчета и дълго изкачваха
погрознялото стълбище.
После два пъти прозвъняваха, подаваха поредната книга
и само за малко оставаха
със смутени усмивки срещу ми,
обладани завинаги сякаш
от някакво слабоумие.
Синя птица закълва по стъклото,
аз се хванах за прашната рамка
и за пръв път се вгледах внимателно.
Виждах себе си - жива плът,
дето вече не хвърляше сянка.
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 58, ноември, 2026
