Пепи Дочева – Безсмъртие

Времето пълзи назад към първата цигара. Тичаме на място към края на света и новото начало. Пепи Дочева разкрива вечността в тихите води на неизреченото.

Александър Арнаудов

ПРЕВЪРТАНЕ

час напред

час назад

превъртени стрелките застиват

в мига на нощното откровение

задържат секундата невнимание

отклоняват се с градус

времето пълзи назад

превъртели стрелките на житието си

тичаме бясно към края

на илюзията за

безсмъртие

ДАЛЕКО

животът отхвърли смисъла

даден ни от хората

пясъкът на времето

затрупа следите на спомена

новото начало

е път напред

вървим безпаметни

ще стигнем ли

себе си

ТИШИНАТА

започва с несподелените думи

настанява се мълком

тишината присяда пак помежду ни

запалва цигара и пита

ще си чуем ли някога неизреченото

ще простим ли пропуснати мигове

тишината започва с несподелените думи

завършва с

вечност

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 53, септември, 2025