Палми Ранчев – Посока

Сядаме на ръба на вулкана. Политаме към едно от сърцата на земята. Никой не знае колко продължава летенето освен Палми Ранчев.

Александър Арнаудов

ПОСОКА

                 На Елизабет Бишъп

1.

Седнах на ръба на вулкана.

Повтарях направеното

от свое име и в името

на някой си Крузо от Англия.

Не зная колко издържах.

После се катурнах и полетях

към сърцето на земята.

Едно от нейните сърца.

2.

Колко продължи летенето?

Запазих ли способността си

да разбирам и да осъзнавам

за кого е важно времето?

Фатална ли е липсата му,

ако не мога да се върна,

да свържа невидимите нишки

и да повторя направеното?

3.

Само повторението ли потвърждава,

че нещо е било. И пак ще бъде.

4.

Елементарно е да вярвам

във безсмъртието, дори и на душата,

ако продължавам да се нося с надежда,

че далече ли е краят, няма край.

5.

Не съм достигнал дъното,

а от години го очаквам.

Без значение дали е твърдина

или приближаващ лайнер.

Харесва ми какво остава

в погледа, празен от очакване.

Това е да си истински Крузо

на остров или сред острови.

6.

Не срещам никога Петкан.

7.

И няма да се върна в Англия.

ПОЯВЯВАНЕ

             На Боб Марлей

Не помня как, в центъра,

зад най-големия хотел,

на малка уличка

и пред смрадливо кафене,

научих за смъртта му.

Докоснаха се бялото 

и синьото в небето – 

прозвънна както винаги, 

полетелия нагоре дух.

Знаеше къде отива.

И отново – звукът,

не от метал, а пак от дух.

И вече от очакване,

от желание да се случи.

Усетих, че ще падна,

ще се строполя замаян

с притворени очи,

прелял от новината.

Тогава го видях – косата, 

кльощавите рамене и колена.

Главно – изражението.

И тази невъзможност –

да срещна погледа му.

Поне да уловя посоката,

дори когато вече знаех,

че е гледане навътре.

Едва ли бе прераждане.

Или опит да се надсмее

над смъртта и дарбата - 

да се появява и премества -

и също толкова успешно

да изчезва. Усмихваше се

без причина – чул песен,

приятелско подвикване.

Подирил ги в далечината.

Беше толкова реален,

колкото е само живият.

Без да означава друго.

Стоях пред кафенето,

чудех се - какви огромни 

разстояния, колко ли

живота е пребродил,

за да го видя в този град.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 56, май, 2026