Миглена Цветкова – Пропаст

Слънцето не може да пререже облаците. Чуваме дъжда в гледката. Погледът назад е пропаст в дните на Миглена Цветкова.

Александър Арнаудов

Прекрасен ден

ти

не ме видя,

но аз

чух дъжда ти

*

не ме гледай

не гледам теб

задъхвам се

не се задъхвай

прясно избръснат съм

ризата ми мирише на чисто

хубава съм

бях

боса

задъхвам се по стълби

не ме гледай

не те гледам

не откъсвам поглед от теб

няма стълби

виж

само пропаст

пропаст

пропаст

ОБЛАЦИТЕ

живеят в ниското.

Извират

от дълбините

на всичко онова,

което не е.

Слънцето ми

не може

да ги пререже.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 56, май, 2026