Палми Ранчев – Горещо

Не срещаме познати лица по пътищата на лятото. Няма смисъл, смърт и живот, когато е горещо. Търсим себе си в небесната фотография на Палми Ранчев.

Разминавания

С всички, които са успели
по някакъв начин в този живот,
и с тези, които се провалят,
вървим по една и съща улица.
През зимата носим топлите
си шапки. Дебели ръкавици.
И докосваме пространството,
да речем, над лявата вежда.
Оглеждам ги при постоянните
ни разминавания. Взирам се
от години с неприятно усещане.
Не срещам познати лица.

Фотография

Той е с мека шапка,
тя – подредила косата си
в семпла прическа.
С идеален път по средата.

Двамата съпрузи
не се поглеждат. Взират се
с очи - отворени широко –
в следващите дни.

Пред тях дете с костюм,
сериозно изражение.
Не се разбира как
е заченато. Как се е родило.

Тримата, макар и заедно,
изглеждат самотни.
Няма да научим друга
истина. За никой от тях.

В подобни снимки
не съществува, например,
голота. Страст. Трепет.
Или печален размисъл.

Горещо

Има дни, за които друго не мога да кажа
освен : Горещо е!… Нетърпимо горещо!...
В такива дни не съм се раждал. Не съм
живял. И няма да умра. Защото е горещо.
Нетърпимо горещо. Единствено горещо.
Забравил съм какво очаквам да се случи.
И какво с мене неведнъж се е случвало.
В такива дни е само горещо. Безкрайна
е горещината. Едва ли някога ще свърши.
Тези дни са дълги. Продължават години.
Даже векове. Напълно никога не свършват.
Тогава е само горещо. Нетърпимо горещо.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 44, септември, 2023