Оля Стоянова – Зона за четене в археологическия музей

В поколенията има жертви, насилници и кротки хора. Този свят е по-лош от предишния. Крепим неспокойната тишина на Оля Стоянова.

Александър Арнаудов

Разлистване на родословното дърво

Знам за поколенията назад само онова,

което са ми разказвали надве-натри –

били са буйни, невъздържани хора –

сред тях има жертви, 

но и насилници,

имало е кротки хора, 

но и кибритлии –

понякога усещам дъха им,

усещам как кипва кръвта им,

как бързо стискат юмруци, готови за бой,

без да питат за причината,

но им говоря като на деца –

спокойно, 

всичко е наред,

този свят не е по-лош от вашия,

ще се справя,

притежавам всичките ви недостатъци,

плюс още една-две лоши черти,

които не са ваша заслуга,

но с които съм сигурна, 

че ще се гордеете,

защото вероятно и вие като мен –

винаги стискате палци на лошите.

Зона за четене в археологическия музей

Тишината в тази зала е неочаквана –

все едно спирам за малко

на непозната гара,

където нямам покритие

и не звънят телефоните – 

тук всички сме уморени 

от разказите за битки,

смърт,

героични победи,

завоевания и съкровища.

Тук светът –

това буйно дете,

остава кротко за малко.

И тогава разгръщам илюстрованите книги – 

историята все пак се оказва

безкраен летопис на военните действия –

митове за битки, 

малко история на изкуството, 

и много мъже-воини –

Тезей, Херакъл, Персей, 

и една-единствена жена – Атина Палада,

представена в пълно бойно снаряжение –

  с шлем, с копие и щит.

Други жени тук няма.

После виждам срещу мен кариатидите,

които продължават да крепят този неспокоен свят

и не им хрумва 

да се отказват.

Изследване на ранните бракове

Майка ми се е омъжила на 20 години,

една от лелите ми – на 19 години,

друга – на 16,

нататък следват баби и прабаби,

омъжвани все на крехка възраст,

бързо, припряно,

все едно закъсняват за някъде –

все млади момичета, 

далечни и близки роднини, почти деца,  

които не са имали много време 

да мислят какво е любовта –

защото вече са били съпруги и майки.

Добра стратегия –

биха казали антрополозите,

защото ранните бракове процъфтяват там,

където животът е 

кратък и труден.

Днес всички се надяваме на по-добри дни.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 56, май, 2026