Николай Колев – Алкохол

Живеем в скучни времена. Мечтите ни убиват. Крадем истината с конника на времето - Николай Колев.

Александър Арнаудов

Безнадежден случай

Пожела я страстно.

Не се получи.

Като светкавица 

без гръмотевица.

Или обратно.

Късно

По Божията промисъл 

или случайно 

живеем и умираме.

И не изпадам в крайност.

Но го приемам лично – 

с мечтите, 

които ни убиват, 

да откриеш истината късно 

е трагично.


Алкохол

Окъсан и презрян.

Мъртвопиян, 

залиташе с достойнство.

Без да се озърта.

…На сутринта, 

мъртвопияният в снега 

бе само мъртъв.


Конник във времето

Какво по-лошо от това, 

да живееш в скучни времена.

Тогава, 

на Небитието яхнал стремето 

разбираш, че умирането 

не отнема време.


Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 55, март, 2026

Previous
Previous

Митко Ламбов - В стаята на самотата

Next
Next

Лили Спасова – Шумът на мухите