Никола Петров – Вие празнувайте
Градът ни поглъща в навечерието на последния празник. Небето потъва в тъмнината, пълно с лешояди и призраци. Влизаме в апокалиптичния свят на Никола Петров като случаен гостенин.
Александър Арнаудов
Щом тук не може, ще отида другаде
Ако и там не може, ще отида другаде
да съм приятел и слуга,
за нещо живо да съм допир.
Само вкъщи няма да стоя.
По тъмно ще вървя да ме погълнат шахтите,
на сутринта да съм случаен гостенин.
Ще взема градския транспорт
до друга спирка.
Само вкъщи няма да стоя при призраците.
Само на небето няма да вървя при снимките им.
Под скалите ще отида да ме видят лешоядите,
в гората при ухилените
хищници. За нещо живо да съм допир.
Само в лунапарка няма да вървя,
да не смущавам веселите хора.
На битака ще вървя при нежеланите.
Ако и там не може, по земята ще вървя
да съм приятел и слуга,
случаен гостенин.
Вие празнувайте
Аз само да намина през
годините да взема нещо, няма
да отнеме много, ще отнеме
всичко. Вие
празнувайте, както е редно,
в кухнята, наливайте
лимонада във виното. Прозорците ни
още си играят с боровете
на луна и нощ. Аз само
да пребъркам джоба си,
нали забравяме, нали се
изненадваме от онова, което носим.
Вие още идвате в съня ми,
казваме си нещо несъществено.
Аз само да заключа.
Вие продължихте, без да знаете
какво е продължението, какво зараждате,
печал или спасение, нали
не можем да узнаем, затова празнувайте.
Аз тръгвам оттук.
Възвестявай времето
Прекъсвай музиката, за да тръгнат
новините. Ей така синей,
за да синееш. В стаята
на мъртвите почуквай.
В стаята на живите почуквай,
в неотворените
кафенета.
В най-далечното синей.
За изгубените,
сгърчени от тремор, за онези
с кратерите по краката.
За събиращия сили, който
няма да ги събере, кажи,
че следва радиотеатърът.
За падналите,
за залитналите, още
неусетили асфалта.
За невинността, чийто
хладни бузи пълним с въздух,
възвестявай времето.
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 53, септември, 2025
