Ана Цанкова - Чуждата смърт
Споменът за лятото плува насред сол и сънища. Удавниците се сбогуват с морето ден преди края на света. Любовта е котка, която ражда езика на смъртта в новите стихове на Ана Цанкова.
Александър Арнаудов
сбогуване с морето
и приятел
може би някой ден ще разкажа
как в едно 40 градусово лято
приспивах сина си
на брега на морето
и изобщо не знаех как някой ден ще му разкажа за умирането
може би ще му кажа
да умее да се прощава
да казва сбогом
но не завинаги
може би ще си спомня
че докато мислех за това
един корморан
не спираше да се гмурка в морето пред мен
гмуркаше се и изплуваше
гмуркаше се и изплуваше
а водата се стичаше между перата му
солта полепваше по човката му
сребристите рибки бяха все по близо
по близо
близо
заседнах в окото му
после притихнах
синът ми спеше
необезпокояван от ничия смърт
гмурнах се в себе си
и изплувах
гмурнах се в себе си
и изплувах
нищо не е завинаги
само обичта
а аз
не умея да се сбогувам
затова съм бряг
море и корморан
и сън на дете
във
който
се
обичам
илинден
не дават да се влиза
навътре в морето
всички ги е страх
от чуждата смърт
любовта ми е котка
много бяла и бременна
лежи на слънце
в средата
на крайбрежната улица
и не може да плува
не може
*
бабата от долния етаж
която дава на сина ми
портокали
ходи бавно и говори бавно
почти не чува
и чете по устните
е засадила смешна градинка зад блока
със паянтова смешна оградка
има рози зюмбюли люляк
хаотични кокичета през януари
десетина котки дремят наоколо
два некролога
мъж
по млад мъж
вероятно съпруг и син
избеляват на същата
смешната
оградка
тя полива цветята
и чете по устните им
вече няма въпроси
всички отговори
отдавна са измълчани
струват колкото два портокала
и половин
подарено кокиче
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 53, септември, 2025
