Наталия Начева – 7 stages of grief

Шокът блокира мозъка ни, но не и чувството за вина в меланхолията Наталия Начева.

7 stages of grief

Шокът блокира мозъка ми, но не и чувството за вина. 

Не съм достатъчна. 

Не съм достатъчна.

Не съм достатъчна.

Не заслужавам да съм тук.

Не може ли да бъда някоя друга? 

Без да плащам за суицидните мисли и желанието да ме няма?

Може би всичко ще се нареди.

Само ако приема, че не е трябвало да се раждам.

Върни ме обратно, когато бях дете. 

Върни времето на безгрижните игри, филиите с лютеница, насинените колене

и празните бутилки от алкохол, които ставаха оръжия в ръцете на нашите.

Върни ме обратно, когато бях грешка и инцидент 

и ми позволи да сложи край на всичко.

Болката 

Болката, болката 

Постоянно ръмяща и жужаща 

Пропълзява в мен и шепне 

Живей, живей! 

Но аз съм леко глуха

Леко сляпа, леко няма

Тя нарича тялото ми свой дом

А аз – неин гроб

Болката, болката 

Която е дошла в мен, за да умре. 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 52, май, 2025