Христина Панджаридис – Не зависи от теб

Небето ни е шапка, небостъргачът - козирка. Мълчим на родния си език в поезията на Христина Панджаридис.

***
засаждане на цветя
жълтото ще отива
на роклята ми

вечерна разходка
двамата мълчат
на родния си език

двойка патици
пролетта търси места
за мътене

РОКЛЯ


Открих я в черен чувал, натъпкан с дрехи.
Една от мамините рокли:
без ръкав, лилава, на дребни цветчета,
стигаше ми до коленете.
Полепна по тялото ми,
не подозирах, че е можело да си разменяме дрехите. Някога.
Тръгнах на море,
сложих я в куфара си.
Мама не беше виждала морето.
Разхождах я по улиците,
вечеряхме в ресторант,
прегръщаше ни двете – без да знае
русоляв висок мъж, с позлатени рамки на очилата.


След трийсет години
бяхме отново майка и дъщеря.

ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НЕ ЗАВИСИ ОТ ТЕБ


Ти си на долния етаж,
небето ти е шапка,
небостъргачът – козирка,
ровиш не в коприна,
ровиш в земята,
садиш пипер, домати и молитви,
плевиш плевели и подозрения.
Береш ягоди, череши и облаци,
пазиш сънищата на предчувствията с ловна пушка
от играчките на децата.

 
Не зависи от теб възкресението,
ти зависиш от него.

Обича ме, но някога съм се питала излишно.
люлеещ се стол
обича ме
не ме обича

Почти нормална глава
В главата ѝ е кошер
мравуняк,
неотваряна с месеци пощенска кутия,
нее... изтъркани сравнения от постоянно повтаряне.
В главата ѝ е настанена временно
или за постоянно
зоологическа градина:
тревопасни отляво,
месоядни отдясно...
лъвът следва антилопата,
тича, тревата изсъхва от апетита му,
но в миг желанието се превръща във въздишка
и излита през устата му.
Почти нормална глава.
Въобразява си, че с тревогите за днес е свършено,
поне от сутринта до кафето следобед,
особено ако напълни устата си с благодарност
и усещане за влюбеност.
Не ходи по водата като Исус,
ходи по асфалт със зеленина наоколо
и си свирука тихо.
Страхува се от собствените мисли,
а иска да постъпва правилно,
според моралните норми на родителите си.
Преди да се унесе в полунощ
зърва усмивката си -
излязла извън автопортрета,
който не посмя да нарисува.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 52, май, 2025

Previous
Previous

Наталия Начева – 7 stages of grief

Next
Next

Миглена Цветкова – По мъжки