Мирослава Панайотова - Разказ на очевидец

Времето избухва и небето се крие в ада. От тъмното изплуват спомените на Мирослава Панайотова.

*

Тези спомени 

изплуваха от тъмното.

Озариха мрака и нощта. 

Закрещяха с глас.

Вече бе останала земята само.

А небето бе се скрило в ада.

*

Улицата пак заговори. 

Като едно време. 

С тази разлика, 

че времето е изтекло.


Разказ на очевидец

Вървях. 

И по пътя срещнах мравка.

Но и тя ме подмина.

*

"Важните" теми,

около които всички кръжим -

салфетки и прочие -  

избухват от телевизора.

Облаци

Синьото почти се изроди в памук.

Много вкусен.

И обречен на изчезване.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 53, септември, 2025