Миглена Цветкова - Отчуждение

Толкова е обрасло пространството между нас. Единят празен стол поръчва мисли, а другият мълчание. Всяка нощ валят трупове на петунии в отчуждението на Миглена Цветкова.
Александър Арнаудов

*

Два празни стола

край масата.

Единият поръчва

мислите ми,

другият

си долива

от мълчанието.

ОБЕЩАЙ МИ

никога да не си

вземем куче,

което да ни пази

един от друг.

Отчуждение

Толкова е обрасло

пространството между нас

с растителност...

Не треви са поникнали -

живи стволове

в непроходимата джунгла

сред хората.

Подивяват ръцете ни.

И валят всяка нощ

помежду ни

трупове на петунии

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 53, септември, 2025

Previous
Previous

Нели Станева – Бомбата пада

Next
Next

Марин Маринов – Неясна форма