Под златните следи на слънцето слепият ни егоизъм продължава да търси утеха в изстрела на Мария Славова.
Александър Арнаудов
Голи сред зимата
Не съм мислила за най-близката победа,
не съм повеждала приятел в посока грешна,
но не мога да не отбележа, че есента
пред всички други сезони вярата повежда.
Дори и Шопенхауер би изпитал бледа завист,
изпаднал немилостив пред слепия ни егоизъм,
и като нас стъписан, невиждал никога парче от дрон,
а събиращ мисли в уравнения и равноденствия,
ще сваля не дрехите и думите от себе си,
а открил гнездото на пернато себелюбие,
ще стъпва в златните следи на слънцето
сред оптимизъм, недостигнал никога решение.
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 58, ноември, 2026
