Няма зима, в която да сме били доволни. Чувствата са битак с изпочупени антики. Скачаме и не викаме за помощ в конспирациите на сърцето на Любел Дякоf.
Александър Арнаудов
няма зима, в която да съм била доволна
от заплата до заплата,
от разказ на разказ,
от мъж на мъж,
от правителство на правителство,
от четвърта на пета степен на парното,
от „какво ми има?“ до „нищо ми няма“.
но иначе съм супер.
благодаря, че попита.
*
Чувствата ми са битак
с изпочупени антики,
непрочетени писма
и откраднати телефони.
Днес няма промоция.
Продавачът е уморен.
*
Не вярвам -
в собствената си преценка,
в Бог с брада,
в конспирациите.
А ти ме питаш:
- Вярваш ли ми?
Скачам с бънджи без въже,
дори не викам за помощ.
Мечтая за батут.
- Вярвам ти -
отговарям
и се размазвам на поляната.
Под мен има хиляди
четирилистни детелини.
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 58, ноември, 2026
