Лилия Тодорова - The fat of the land

Слънцето е последното хранене преди смъртта. Всичко е коварна утопия. Отсичат главите на войниците в армията на Лилия Тодорова.

Александър Арнаудов

*

Слънцето е последното му хранене преди смъртта.

В керемидения покрив се пропиват молбите му 

вечно да остане под тази първородна светлина. 

Уви всичко е коварна утопия.

Детето изоставя лъщящата витрина, 

а на нашето войниче му отсичат главата от дървесина.

the fat of the land

Човешкото око, в ретроспекция,

винаги търси нова посока, 

в която да се усука,

нов начин да изстърже

вчерашната светлина, 

останала по ретината.

Сланината по земното кълбо 

ще се трупа по миглите, 

после ще се разтапя

и съсирва върху зеницата.

Толкова гротескно, колкото никой 

не желае да си признае, че му харесва.

Толкова грозно угоени думи ще се изсипват, 

колкото от венците да бликне черна кръв.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 52, май, 2025