Диана Юсколова – Изначален хаос

Избухва пролет и след взрива става тихо. Няма начало, събираме сенки на щастие. Всичко е изначален хаос в думите на Диана Юсколова.

Александър Арнаудов

*
Избухва пролет.
След взрива става тихо.
И в тишината разцъфват череши.
Всичко уж е на своето място,
а го няма. Липсва нещо.
Уж е пролет, а няма начало.
Уж е чисто, а не е бяло.
И събираме сенки на щастие -
неразцъфнали. Безопасни.
Срещнах една върба на пътя си -
безутешна, зеленокоса.
Искаше да ме пита нещо,
но така и не чух въпроса.
В онзи изначален хаос,
за който рутината припява
избухва пролет.
А след взрива - нищо.
Но аз и без това не се надявах...

*
В мъглата
силуетът ми се колебае
дали да бъде или пък не,
какво да бъде, и колко дълго,
коя невидима пътека да избере.
Прозорецът е светло петно,
вратата - тъмно
и нямам смелост да си представя
какво живее между тях.
Хората така лесно стават сенки!
Хората така лесно спират да са хора!

Лицемерно ще ми замирише на пролет,

когато избухнат люляци и топли ветрове.
Ще знам верните имена на посоките.
Ще ме събуди синигер.
А ти, малка птичко, как успяваш
да не се изгубиш в мъглата?

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 52, май, 2025