Левена Филчева – Актрисата от будката

Левена Филчева завършва ЕСПУ „А. С. Пушкин“ с преподаване на руски език, а през 1990 г. – СУ “Св. Климент Охридски”, специалност “Чешка филология”.

В периода 1990-2004 г. живее в гр. Струмица – Македония, където е работила като преповадател по гръцки език на възрастни, водила е кандидатстудентски курсове по български език и литература за чужденци, била е съдебен преводач от български, руски, чешки и гръцки език на македонски и обратно.

През 2011 г. е приета за член на Съюза на българските писатели. 

През април 2008 г. излиза първата ѝ книга “Ос”, отличена през същата година от БНР–Радио Благоевград с новоучредената награда “За концептуален поетичен дебют”.  

Втората ѝ книга, в съавторство с В. Дишев “С – малка бяла книга за незаглъхващи перкусии“, излиза през 2010 г. 

През 2018 г. излиза второ допълнено издание на същата книга.

Третата ѝ поетична книга „И не хореят – хората ми липсват“ излиза през 2014 г. През същата година печели първа награда на Националния конкурс за поетеси „Дора Габе“ и Специалната награда на Славянска литературна и артистична академия, като за първи път в историята на конкурса носител и на двете награди е един и същи автор. 

През 2024 г. излиза четвъртата ѝ книга „На вятъра с любов“, съдържаща поезия, импресии и текстовете на два моноспектакъла „Смъртта на Дон Жуан“ и „Интервю с Мария“. 

Тя е автор на статии за интернет-издания и пътеписи. 

Нейни стихове са публикувани в „Антология на съвременната българска поезия“, във вестниците „Словото“, “Компас”, „Балчишки телеграф“, списанията „Пламък“, „Глоси”, „Антимовски хан”, „Световете“, „Златна греда“, „Летопис“ – Матица Сръбска“ – Сърбия и др. 

Носител е и на наградата за литература от Националния конкурс „Думи в цвят” за 2008-ма година.

През 2017 г. пише либрето по идея на В. Соколов – Заки за мюзикъла „Бягство“ по песни на дует „Авеню“, с премиера през същата година в Държавния музикален и балетен център София.

През 2018 г. пише сценарий за късометражен филм по проект „Ти също си автор!“, с премиера през октомври същата година. 

Левена Филчева превежда поезия и проза от чешки, словашки, сръбски и македонски език. 

В неин превод са издадени книгите „Кандило на разсъмване“ от Георги Калайджиев – Северна Македония, „За гайдите“ от Йован Зивлак – Сърбия, „Молитва за Косово“, „Чудак“ и „Сутрешен влак за София“ от Бранко Ристич – Сърбия, „Омир от предградията“ от Драган Йованович Данилов – Сърбия, „Лов на пингвин“ от Юрай Райман – Словакия, „Рапиращият грейпфрут“ от Хана Кошкова – Словакия, преводач е на стихотворенията на 26 сръбски автори, включени в „Антология на съвременната сръбска и българска поезия“ – издание на Съюза на сръбските писатели и Съюза на българските писатели. Поезия и проза от множество автори в неин превод са публикувани в различни периодични и интернет-издания.

УЛИЦАТА

По нея се събират бездомни
животи –
опитомени нелюбимци,
влачат дните си след своите стопани,
лаят се или се подушват подозрително,
хранят се с остатъци от истини,
със ежедневия, мухлясали от толкова оплакване
и много често препикават
кварталните събития.

Понякога са гладните кърмачета,
заиграли се с гърдите ѝ
в очакване на мед и мляко
или сладост от игра,
потекла между пръстите.
Често са сърдити,
тайно я наричат уличница,
с гняв я обладават и заспиват на бедрата ѝ,
плащайки с подрънкващи проклятия.
Един път във годината, когато
напъпили надежди плъзват по зелената ѝ пазва,
а разцъфнали желания разпръсват аромата си,
тя вирва своята опашка.
Разгонени очаквания хукват след нея,
съвсем забравили,
че са скопени.
Тогава
от очите ѝ сълзят черници
и притихва в ъгъла на някой залез,
за да приспи децата си.

И тя, и те
сънуват.

актрисата от будката

тя продава мазно кафе и пластмасови банички
пред деколтето ѝ се редят на опашка отдавна небръснати
похотливци, варосани войници от строежа наблизо,
изгладнели тенекеджии, цигани
и аз
много пушите, казва, докато ми подава трите кутии
погледът ѝ зъзне под горещите мигли като в онази сцена
очаквам всеки момент бавно и широко да си прекръсти
краката, но това няма да я направи известна
затваря късно, за да не се прибира рано
понякога прилича на индийски син паун, на стоте очи
на великана Аргус
друг път съм зъл и отказвам цигарите

графити

като изпита наведнъж бутилка
захвърлена между боклуците
под масата на евтиния град
е тази нощ
подритната от погледа ми
със презрение
дрънчи и се подсмихва
с пиянското око на кухото си
гърло

като смазана от преумора курва
влачеща едва краката си
към неверния уют
е тази сутрин
отвръщам се от нея с неудобство
а тя накриво ми се хили
с размазано по устните червило
от закъснели
изгреви

като тиха самота в протегнатата
празна длан на просяка
са дните
подхвърлям им великодушно
себе си
но гали ме дъждът
и става сухо
под масата на евтиния град
по устните на уморени
думи

ЧЕСТ НО

Излъжи ме, че поне един път си докосвал
самотата ми с върха на нежните си пръсти,
че си чувал как бодлите ѝ раздират кожата,
а от кръвта си нарисувал залез или съмване.

Излъжи ме, че сърцето ми е дълга недостатъчност
и фойерверките в очите ми изглеждат бледи,
че думите, с които сме вечеряли, не са камбани,
а огледало със език, във който се оглеждаме.

Излъжи ме, че поне веднъж си изкрещял от болка
със моя глас, когато лягам в нощната коприва.
Че късно сме срещнали, не ни е писано и толкова
по детски се държим, че някак си не ни отива...

И още дълго ми разказвай за моите раздели,
за бягствата ми и за тихата ми, неспокойна сянка.
И не спирай да ме лъжеш до декември, до неделя,
до когато искаш... Мене можеш – аз ти вярвам.

У дзи *

Хиляди мили оцветиха очите ми
екзотично.
Кръстих лявото Север.
Дясното – Ин.
Така
плачат хармонично.
В петък,
когато разбирам китайски,
малки крачета на гълъб
рисуват йероглифи
по пясъка.
Водата
разчита следите им –
покрив на къщичка,
вярна посока,
нямане.


-------------
*Безпределна празнота

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 57, септември, 2026