Калина Лазарова – Обратна осмоза

Водата храни живота и го дави. Вълните се надигат от мъртвите. Пренареждаме заливите и жаждата на Калина Лазарова.

Александър Арнаудов

Обратна осмоза

Водата храни живота

и го дави,

когато е необходимо.

Понякога старата вълнà се надига 

в далечината

като току-що събуден ужас,

но ние никога не сме заспивали 

жадно я очакваме,

за да измием 

наслоилите се мръсотии.

Мъртвите не се страхуват

от заливане,

а от прераждане.

Поредният Пекод 

Мъртвото течение ни носи

тихо,

тихо

ромът се излива по телата,

но жаждата не може да се утоли,

защото корените ни

са толкова дълбоко впити

в пясъка,

в голямото очакване,

че най-накрая ще успеем

да убием кита,

да се превъзмогнем.

Облизваме солта от раните.

Колко ли моряци

като нас са сънували

вкуса на победата?

Жажда

Тлеем 

в разлятата пустош

на времето

и свободата е само спомен,

с вкус на капка дъжд

от детството

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 55, март, 2026