Жасмина Бащавелова - Последният дъжд

Последният дъжд е спасение за грубите ръце на фермера. Очакваме звука на острата му коса и септември с Жасмина Бащавелова.


Александър Арнаудов

Младежкото нетърпение 

изгаря повече от любовта

и от алкохола

и дори от наркотика.

Нервните ми клетки стават схеми,

чувствата ми – неясна гама цветове,

мислите – лъжи към себе си

но най-много

към теб.

Горя във полета на зрелостта

и мъдростта топи крилете ми.

Ох, ти ли си вечен и недостижим септември?

Твърде си бавен,

далечен и мечтан,

а аз съм твърде девствена

за да те дочакам.

Изпълнена цел

Ти беше последният дъжд,

от който имаха нужда полята;

и щом житата поникнаха

вече бяха готови

с любов да се предадат

в грубите ръце на фермера

и острата му коса.


Ако беше мираж,

щях да ти кажа,

че всяка вечер

те сънувам...

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 53, септември, 2025

Previous
Previous

Петър Петров - Война на времето

Next
Next

Димитър Кирилов - Изнасяне