Димитър Кирилов - Изнасяне

Авторът споделя за себе си: “Подранил човеколюбец, търсещ собственото си огледало. Чуждото винаги се оказва криво.”

*      

       на б. 

минаха три години

откакто ми каза че

приемам проблемите 

на света

за свои

загубих се между 

39-та и 22-ра

изтрих „бомба“ и „противогаз“

от паметта ти –

достатъчно е аз да помня

оставих те между

първия ден и почивния

разгръщам ненаписаната библия

изчаквам третата година

да впиша смъртта си

„мисля че ще ти хареса“

пиша и прочитам

поредното платено с кръв 

стихотворение

на най-вярната ми читателка

обещавам ѝ да пиша по-рядко

тя на свой ред – да спре да вари жито

за родените под венера

и двамата вярваме в силата на лъжите 

до следващата ни среща

изнасяне

миризмата на нафталин си тръгва първа

паяците още се двоумят

но започват да събират 

скътаните мушици

за черни дни

прибират старите паяжини

вече плетат бъдеще

няма какво да подпира счупената свещ

казваш че това е дом

къде си виждал дом с молци

Delete this note?

цялата ми родова история 

събрана в бележки на телефона –

описание на последното яренце

(на кое внуче беше кръстено)

преди прабаба да го продаде

историята с билетите за титаник

и вуйчото избегнал смъртта

рецептата на баба за жито

и снимка от погребението на баща ѝ

днес никой не помни къде е погребан

но още говорят за житото

чужди спомени за знайни незнайни

подредени в малка кутийка

изтрил съм само първия път 

когато казах мамо

на грешна жена

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 53, септември, 2025