Ивайло Мерджанов – Любовта е лесна

Любовта е лесна

Мистическите пристъпи на шизофренията

заличаваха границите и значенията.

Вътрешния опит

не се поддаваше на съпреживяване.

Реалността се кривеше

пред неизвестното — изход; когато плътта

става тъмна и безтелесна нула

а мъждукащата единица на разума

се умножава по нищото, в налудното.

Всъщност същността е неописуема

и извън личния опит

вероятно непознаваема.

след любовта

камера без грамофон

по путката ще ги

        познаете

лукс и фалш

проститутки y

instagram основна

и прикриваща

                     професия

                     професура опаковани

етикети от фонда за безцена

дрогенsucht — пъклис:

                         безбодлер бардаци под

центъра на царство номер четири

                          любов е

всичко да боже Мой

                        да

треперливи деца

уроци по пода лотрек

озлатени с фалшива позлата

от Безбожния златар

сперма по циците

паркетия и

огледала от бездвойнички

                      на керемида

                      real клийн

                      черчевета гъзни

тръби отверстия отпушване

на тръбни демончии

няма го майстора по две

                          забрави го

II. problemът е лъжата

                          злото не

цвета, пусията на ловците и

под терасата зад стените

                        average content

                        440 sticks

за нищи; благодаря и

с блажений Васил

                    Москва

                   питерхоф

по центъра някъде

с виктор деветдесет и четвърта

household дивайнвижън

                     division

енвидия

да мируват

иначе че

силбърджон

в страшен превод

                   от соца, синеок като хъски

и все пее

Оставаше Никол.

Оставаше Молитвата.

Любовта е лесна до първата лъжа.

Първото неискрено премълчание.

След любовта

единствен смисъл

става оцеляването

което без любовта

няма смисъл.

Нито ден.

дланите на ниската вълна погалиха ръцете ѝ

но сплитат пръстите ни тази нежност

ти ето сбъдна се.

ето го това мълчание.

от сега-нататък — към завинаги

раздалечаване е невъзможно

очите ти със погледа по-син от здрача

целуват бездната на моите зеници

отново

е при теб и тялото мечтано ─ и душата ѝ

(от сега-нататък ─ и завинаги)
но както Ти живееш в нас

в тишината ни живее Твоята любов

ръкопляскат стихват речните вълнички.

кротка си

притихнала

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 55, март, 2026

Previous
Previous

Петър Канев – Насекомско

Next
Next

Диана Фъртунова – Квантов скок