Ивайло Мерджанов – а.к.а. Търновския цар
а.к.а. Търновския цар
Стара Планина е не просто гръбнак на страната ни, а и тиха улица в Търново. Жилището на тоя незабравим като истината на Откровението Божие човек, с ярко разнепознаваем дух: лъчист, неистов, до предобре разтемперованото му пиано в стаята, под рой икони над него, покрито от цигарения дим на уютен хлад и хаос, е онзи музикален извор на безбрежната разумна Посока нагоре, Господи: Помилуй!...;
Мъжественото ухание на нозете край ложето на винаги очакван с трепет, тремор и тремоло отдалечен и най-сроден брат; или пък най-близък кръщелник, на място свято са.
....Звънчета зимни на Голдберговите вариации: дребничките камбанки на Утешението сърдечно — и херцелейд погасена е — със Тил Линдемановско изящество на бас Profundo; и някоя туба бензин — никога излишна и, никакви излишества, са принципът на гений; явно видим цар търновски.
... Но твърдия писател — състрадание и огън — покрай абсолютния музикален слух на диригентът — брат ми от Едното и Насам, Лайпциг: верюкт — Слава Тебе, Боже, Слава!....
... са божествените зари на строгия и нежен професор по улична философия и, спирт. Една душа поразлюлявана и блага сякаш тихото море при щил; преди възникване на щорм; на логика. И есхатон.
«До входа съм».
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 55, март, 2026
