Ивайло Марков – Ex nihilo nihil fit

Авторът споделя за себе си: “Роден съм през 1983 г. Завършил съм специалност "Английска филология" в Софийския университет. Работя като преводач. Нямам никакви публикации, нямам никакви награди, не съм превеждан на никакви езици.“

Smells Like Teen Spirit

зад празния взор на прозореца

една муха тахикардично се блъска

в невидимата граница между един свят

в чиято далечина нещо ще се разлага

за нейните деца

преди този поглед

заровен в епикризата

да спре да се чуди

докога е наказана

Дарвин

прегърнахме го

толкова време ме гледаше през прозрачната преграда

че имаше черти почти като моите

взехме рисунката и тръгнахме

преди да почне да си играе с палците

и да пресмята броя на пътните платна

безсмислено е да му се обяснява

че нямаше повече места

когато спряхме, се разсмяхме

и спука балончето на дъвката ми с показалец

влакнест и познат

с усмивката, че е забранена храна

подадох му я

кой да предположи, че всичко ще се реши

от една малка мутация

но фактът си остава

дори да имаше места

каквото трябва го запазихме

и само ще ни забавя

окуражихме го с каквото знаеше

знака на мира и два-три жеста

и му казахме „чао“

докато все още миришеше

на идея за листа и стъпкана трева

знаехме, че след тези дълги години

той ще е последният преди нас

ще блуждае и ще я види

с олиселите си слепоочия

без да разбира какво следва

с цялата провлаченост

и липсата на залез и зора

и може би ще се изправи

и ще си спомни нещо

от дълбините на зародиша

докато чака приглушените от маски гласове

и убождането от игла

зад парче издраскан плексиглас със дупка

така напомнящ на мястото

което е познавал всеки път

когато някой си го е представял

Слънчогледът

виждам браздите на сламени покриви

между отрязъци хоризонтална природа

изпъкнала зелена люцерна

маковете, замазани в червено

в дистанцията - дребните фигури

чрез погледа ще се сближа със тях

повече отколкото те биха посмели

в добре подреденото вече с простор

с мирис на пепел, когато вали

за да включа всички сетива

и целият да се скрепя в усилията си

да запечатам като пъстри женски дрехи

и меланхолията

заключена между пробудните вежди

под цинково бялата шапка

и цвят на напръстника на тезгяха

за едно око или две

за болестта на юга, от която бягам

и от бледото петно

между отрупаните ириси във синьо и почти лилаво

за които се ослушвам и въртя през рамо

заради онези безпаметни и безконтролни дни

смътно като през огледало

в което сутринта приличаше на всяка друга

замахната на косо във житата

за нищичко, което да не бъде сложно -

няколко водовъртежа за небе

вертикали, сгъстили двата края, за тополи

и линии, пречупени на четири черти, за врани

които да изплаша, за да бъде самота

затова ми го дадоха

като хладно парче заредена светлина

поне такива бяха показанията

след като се прибрах вечерта

в жълто - крехко и дребно

като вътрешността на картоф или петно на звезда

която не трябва да помня, нито да гледам

за да не се притесниш, че тази тъга продължава

Възвръщенецът

"Egypt and Greece, good-bye, and good-bye, Rome!"

"Meru", W.B.Yeats

хоризонт и снежен мрамор

вече съм изкусен във това

пропорции, части от цяло

гънките под умиротворените кухи бедра

стори ми се, че ще бъде по-абстрактно

но бялото си е бяло

много пъти му повтарях

но не ме послуша

все някой щеше да ни чака

мислех си как му казвах да маха

докато се мъчех да заспя

и да си представя как би изглеждал сега

преди да се убедя, че ще може да ме последва

този тук поне можеш да го подритнеш

да го плеснеш със ръка

и да си сигурен, че ще достигне

където и да е в момента

знаех, че ще се успокоя

това обединение на цвета

е достатъчно хладнокръвно във случая

толкова труд и усилия за този поглед

отнесен сякаш в облаци от ято гъски

изникнали отнякъде с еднакви лица

подтиквани от своята си нужда

тактуващи крилатите си мантри

с движения приглъхнали и гъсти

като съсиреци във пръсти

сигурно е там

чух само плясъка

явно е набрал височина

продължих да лежа

и да се чудя как го прави

и дали разсея парата, докато дишах

че изпълнил дробовете си до бяло

ако светна лампата

в тая безкрайна секунда, преди да не помръдне

ще има някакъв смисъл

Ex nihilo nihil fit

Исус и Маниту

Перун, Изида

и Луцифер, Вишну

Рашну, Бендида

и Зевс, и Виракоча

и Тангра, Тор, Хувава

Йехова, Нут и прочее

и аз ви прощавам

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 54, ноември, 2025